Радио-телевизионен център на НБУ

Университетите се готвят за обучение в професии като  “оператор на дрон”,  „треньор на изкуствен интелект”,  „архитект на виртуална реалност“,  казва експертът по човешки ресурси Борислав Георгиев.  

Борислав Георгиев е възпитаник на Националната финансово-стопанска гимназия, УНСС и НБУ, стипендиант на фондация „Атанас Буров“, бивш председател на Общо събрание на Студентски съвет. Завършил финанси, право и човешки ресурси. Правоспособен юрист, регистриран медиатор към Министерство на правосъдието, специалист по трудова медицина и защита на лични данни. Работил в Министерство на Финансите, Столична община и Джи Ай Груп България. От шест години е директор „Човешки ресурси“ на НБУ. Следи отблизо развитието на пазара на труда в България и по света, привърженик е на европейската мултидисциплинарна идея за „Учене и развитие през целия живот“ и в този дух не ограничава любопитството си само до една сфера. Любител на екстремните спортове, запален моторист и пътешественик.

Младите хора предпочитат високоплатени „модерни“ професии. Такива са инженерните специалности, софтуерните и биотехнологиите. Голямо значение имат техническите и математическите познания, емоционалната интелигентност. Като професии на бъдещето се очертават “оператор на дрон”, „треньор  на изкуствен интелект”, „архитект на виртуална реалност“, за които университетите вече се готвят. Изкуственият интелект не е заплаха, а средство в помощ на хората. Младежите трябва да инвестират в развиването на мултидисциплинарни умения. Едно образование не е достатъчно. Важни са критичното мислене и уменията за интерпретиране на заобикалящата ни неизчерпаема информация, казва Борислав Георгиев, директор „Човешки ресурси“ на НБУ.

По думите му пандемията от Covid 19 е променила много от работните режими и е довела до хибридни форми на работа, 4-дневна работна седмица, увеличаване на социалните пакети и др.

„Бъдещето ще търси баланс между личния и професионалния живот. И средствата за постигането му са емоционална интелигентност, хоби, спорт, нови здравословни навици“, обяснява Георгиев. Експертът смята, че съществуват умения, които са приложими за всяка една професия. Като такива сочи адаптивността, меките умения, комуникационната способност, аналитичните умения и добрия self мениджмънт.

Борислав Георгиев отговаря на въпросите на Йоана Йончева, студентка II курс „Журналистика“, Департамент „Медии и комуникация“ на НБУ

Г-н Георгиев, променена ли е картината на пазара на труда през 2023 г.? Дигитализацията създаде ли нови професии?

• Винаги ще има повече или по-малко търсене на определени професии. Пирамидата на Маслоу за човешките потребности остава в сила, но начините и средствата за удовлетворяването им се променят, така както се променя и пазарът на труда. Въпросът е колко бързо хората ще успяват да се преориентират.
  
  

Младите предпочитат високоплатени “модерни професии”, но пазарът се насища и често човек бива принуден да се преквалифицира или поне да обърне внимание върху надграждането на вече придобитите знания. Същевременно някои т. нар. „остаряващи професии“ изпитват сериозен глад за кадри, именно поради липсата на желаещи да ги практикуват. Например „шлосер“, „заварчик“, „кранист“ са непопулярни професии, но търсени и към момента все по-високоплатени.

Дигитализацията от своя страна, промяната в нагласите на хората през последните две-три години, политическата и икономическата обстановка непрекъснато обуславят нови и нови перспективни дейности, които често се превръщат в професии. Преди години дейности като “оператор на дрон”, „треньор на изкуствен интелект” или „архитект на виртуална реалност“ бяха по-скоро фантастика, но сега са реалност и се очертават като една все по-необходима константа за бъдещето.

Тук е и основната роля на университетите да формират личности със жажда за знания, с готовност за промяна и учене през целия живот, за да могат да са в крак с последните тенденции. Бъдещето ще цени мултидисциплинарните професионалисти. Голямо значение ще имат техническите и математическите познания, емоционалната интелигентност. Инженерните специалности и биотехнологиите ще търсят най-много специалисти и най-много нови професии ще възникнат там.

Колкото до българския пазар на труда, не смятам, че е застрашен от дигитализацията. Българите са приспособими. По-голямо предизвикателство пред страната ни е демографската криза и липсата на кадри като цяло. Дори и да отпадат определени професии поради навлизането на роботи, вярвам че винаги ще е необходим човек, който да координира, да настройва и управлява техниката.

И в този смисъл трябва ли да се плашим от изкуствения интелект или трябва да гледаме на него като помощник за трудоемки и непривлекателни дейности?

• Изкуственият интелект е възможност, средство. Ако той се използва правилно от хора със съответните познания, той ще спомага на човечеството. Не трябва да се прекрачва етичната бариера и да се допуска развитието на определени технологии за сметка на хората.

Прогнозите, които правите, кога ще са реалност в България?

• Те вече се случват, но всички специалисти посочват 2050 г. като преломен период за навлизането и утвърждаването на изкуствения интелект, пълноценното изследване на космическото пространство и задълбочаването на продоволствената криза в света.

Можем ли да наречем дейността на геймърите и инфлуенсърите професия?

• Бих ги определил като дейности, които обединяват множество професии, вплетени помежду си. Обичайно инфлуенсърството започва като хоби. Но в по-напреднал етап зад всеки успешен инфлуенсър се оформя екип от професионалисти с конкретни професии, които да изграждат образа му – оператори, фотографи, сценаристи, логистици, гримьори, аниматори, монтажисти, осветители, дигитални маркетолози, специалисти по социални мрежи, ПР-и и много други. Факт е, че в световен мащаб инфлуенсърите и геймърите намират приложимост и успяват да монетизират дейността си.

В какво образование да инвестира младия човек?

• Младият човек следва да инвестира в развиването на мултидисциплинните умения, да приеме промяната като нещо естествено. Защото най-успешни са най-приспособимите. Не бива да се остава с нагласата, че веднъж завършили дадено образование, вече не е необходимо да се обучаваме. Едно образование не е достатъчно. Разбира се, инженерните науки и информационните технологии, подплатени с хуманитарни познания биха били най-конкурентноспособни в близко бъдеще.

Намалява или се увеличава броят на професиите, които в бъдеще няма да изискват висше образование, а самостоятелна подготовка чрез Интернет?

• Интернет е средство, но не е панацея. Информация ни залива непрекъснато отвсякъде, но образованието е това, което дава инструментите за осъзнаване и впрягане на конкретна информация в полезно действие. Така че смятам, че висшето образование и самоподготовката ще продължат да вървят ръка за ръка и да се допълват взаимно. Неслучайно НБУ акцентира върху интердисциплинарното образование и се стреми да развива в своите студенти критично мислене и умения за интерпретиране на заобикалящата ни неизчерпаема информация.

Професиите на бъдещето ще имат ли работно време или заетостта им ще е 24/7? Дистанционният начин на работа ще остане ли?

• С появята на Covid 19, светът беше изправен пред голяма дилема. Да спре за неопределено време или да продължи да върви напред, като се адаптира към новите условия, чрез дистанционното обучение и работа. Това беше период, в който преминавайки на домашен режим се оказа, че хората са емоционално ангажирани с работата 24/7. Именно поради това много предприятия остават и до днес в хибриден режим на работа.

Смятам че все повече ще търсим баланс между личния и професионалния живот. Това ще доведе до нуждата от по-голяма гъвкавост в работното време, което вече се случва.

Смятате ли, че професиите на бъдещето ще бъдат съобразени с нашето здраве?

• Все по-голямо внимание се обръща на здравословното състояние на служителите, което включва и грижата за тяхното здраве. Социалните пакети се развиват и разширяват. Работодателите осъзнават, че колкото по-здрав и мотивиран е един служител, толкова по-продуктивен е. С механизацията на труда и навлизането на нови технологии във всички сфери на живота неминуемо и условията за работа на много професии ще бъдат облекчени. Европа върви постепенно и към 4-дневна работна седмица.

От какво основно зависи мотивацията на един служител?

• Хората имат голям обем от потребности, но те не са еднакво важни. Когато избираме как да мотивираме някого е от значение да открием потребността, която е най-важна за него в момента, за да я адресираме по подходящ начин. Безспорно има много средства и методи като придобивки, повишения, фирмена култура, работна атмосфера, разнообразяване на работата, обучения, гъвкаво работно време и много други, чиито правилен баланс следва да бъде намерен.

Динамиката на живота ни и голямата конкуренция, на която са подложени младите хора често води до психологически проблеми - депресии, паник-атаки, стрес? Ще се адаптираме ли към новата среда?

• Забързаното ни ежедневие е абсолютен факт и е сериозно предизвикателство пред работодатели и служители. Важни са инструментите, които ни помагат да се справяме с този стрес. Мога да препоръчам да се търси баланс. И част от средствата за постигането му са личната емоционална интелигентност, практикуването на хоби, спорт, нови здравословни навици или пък въвеждането на 4-дневна работна седмица.

Има ли, според Вас,  умения, които са универсални? Които биха били подходящи за всяка позиция от различните сфери?

• Да, това е адаптивността, меките умения, комуникационната способност, аналитичните умения и добрия self мениджмънт.

Предвид огромния поток на информация всекидневно, младите трябва ли да изберем една сфера и да развиваме професионализъм в нея или да заложим на знания, които биха обхванали по-широк кръг сектори? 

• При днешната конкуренция би било плюс, ако човек има познания в повече от една сфера, свързани помежду си, без да се разпилява. Все пак, за да е специалист в това, което прави, се изисква повече време, съсредоточие и отдаденост. Пазарът на труда е динамичен, ситуацията се променя бързо и човек трябва да може бързо да се адаптира.

За призванието да се наречеш „кинаджия“

Визитка: Проф. Людмил Христов e директор на #Радио-телевизионния център на New Bulgarian University. Доцент по филмово и телевизионно операторство от 1999 г. и професор от 2007 г.

Преподава в НБУ от 1991 г., а през 1993 г. основава департамент „Кино, видео", който през 1994 г. се преименува на НБУ ДЕПАРТАМЕНТ “КИНО, РЕКЛАМА И ШОУБИЗНЕС”.

Редица негови филми са носители на български и международни награди.

Проф. Христов, честит празник! Можем ли в днешния ни разговор да използвам нарицателното "кинаджия", като дума обединяваща хората, работещи в киното?

-   Здравей! И да, разбира се, аз се чувствам кинаджия от дете.

Вие сте в киноиндустрията повече от 40 години. Какво е мястото на Деня на българското кино в календара на творците у нас?

-   Мисля, че всеки празник е повод за радост. Тази дата напомня на днешните кинаджии, а и на тези, които обичат да гледат кино, че това изкуство не започва от днес. Съпътства ни от доста години. Поколения наред качествени творци са участвали в създаването на българското кино, в различни периоди от нашата история. Този ден е повод за празнуване, но и за равносметка.

Цялата Ви професионална и академична кариера е тясно свързана с българско кино и телевизия. Имали сте участие в десетки български продукции. От първия български филм „Българан е галант“ досега, кои са най-важните стъпки, които сме направили?

-   Като кинаджия в почти всички проявления, от осветител, през ръководител „Художествено осветление“, асистент на фокуса, асистент на материала, оператор и т.н., съм работил в повече от 50-60 игрални продукции. И като че ли най-важна стъпка в професията е приемствеността. Поколенията преди нас са създали много качествена продукция. Продукция, която е мост между поколения и епохи. Тези 100 години, пък и повече, са един период, в който има добри образци. Разбира се, има и недобри, но това е естествен процес, изкуство.

Кое е най-сериозното предизвикателство пред родното ни кино, според Вас?

-   Тежък отговор на добър въпрос. Голямото предизвикателство пред нашето кино е да стане такова, че да печели големи награди от трите или петте най-големи фестивала в света. За огромно мое съжаление, пък и на моите колеги, наш филм няма Оскар, няма Златна мечка, няма Златен лъв. Има Сребърен лъв от колегата Михаил Пандурски. Но от Венеция, Кан, Берлин нямаме голяма награда. Както имат близките до нас Македония, Сърбия, Унгария, Чехия, Полша. Имаме качествени продукции, но очевидно нещо не ни достига. Какво е то, е предмет на доста дълъг разговор.

Надеждата ми е в поколенията кинаджии, които възпитаваме в Нов български университет. Във всичките випуски, вече повече от 25 години от създаването на програмата през далечната 1992 г., има изградени млади и вече не толкова млади качествени режисьори, оператори, сценаристи. Надявам се някой ден те да донесат на България тези награди и тази кинослава, за която мечтаем всички.

С какви стъпки се движи българското кино по световната киноалея? Знаем че темата е все по-актуална през последните години.

-  Смятам, че в момента има подем. Примерите, номинациите от последно време повдигнаха престижа на нашето кино. Заговори се за него. Надявам се това да продължи и вярвам че процесите, които пречат това да се случи, ако не изчезнат, поне ще залинеят. Имам предвид някои недобри, порочни практики, които понякога повече създават проблеми, отколкото да подпомагат избора на най-доброто.

Трябва да съумеем да разказваме истории, които вълнуват не само нас, а и хората по света. Да не се взираме в пъпа си, а да надскочим ниския си хоризонт и да се съпоставим с европейското и световното кино.

В процеса на разговора си давам сметка за нещо, което е световна практика. В Холивуд, Боливуд, във френското, английското, латино-американското кино положението е същото. И там има „сив поток“ – лоши, некачествени продукции. Обикновено се смята, че между 5 и 10% от едно филмово производство, са висококачествените филми. Споделям мнението, че качествените филми са и комерсиални. И около 3 до 5% са шедьоври. И сега да си дадем сметка, че когато правим 5 или 10 филма годишно, то колко от тях могат да са добри и колко ще са шедьоврите? Така че подкрепям идеята да се финансират по-голям брой филмови продукции, дори на случаен принцип. Защото когато се правят 50 филма, шансът 5 от тях да станат много добри или отлични, е голям. Когато се правят 5 филма, шансът е нисък.

Навръх празника не ми се навлиза в темата с битката за пари, която ожесточава гилдията. Не ми се навлиза и в темата за добрите режисьори, които работят по един филм по 5 или 10 години. Това е абсурд. През останалото време те се деквалифицират. Но днес на празника трябва да си спомним добрите моменти, а те са много в нашето кино. Аз имам сантимент и носталгия към времето, когато съм работил активно в сферата на филмовото производство. Средно съм влизал в 3 или 4 филма на година, което за мен е било изключително щастлив период от кариерата ми.

Разкажете една интересна история от Вашата работа, сигурно е имало много такива случки?

-    Изключително много забавни истории има. Но има инякои, които не са и за разказване.Но мога да разкажа за един много популярен филм „Дами канят“ на режисьора Иван Андонов. Вероятно го помните. Там имаше снимки около един басейн. Стефан Данаилов играе автомобилен инструктор и бягайки от девойки на възраст между 18 и 50, които го гонят и преследват, той скача във въпросния басейн. По сценарий само Цветана Манева трябваше да скочи във водата. Иван Андонов като опитен режисьор не спря камерата. Скочиха всичките актриси, една по една, тъй като никоя не искаше да остане по-назад. Дори Йорданка Кузманова скочи, а се оказа, че не може да плува…Десетки студенти започват пътя си в НБУ и се превръщат в кинохора. Вие най-добре знаете колко отговорно е това. Имате и впечатления. Бих Ви попитал – има ли таланти сред новите поколения и как се разпалва киноискрата в тях? Имам страхотни студенти, а сега, в последните курсове, има блестящи хора. За мен е удоволствие да продължавам да се срещам с тях и да се опитвам да ги вдъхновявам. Аз много се надявам те да променят нещата, а не да потънат във въртележката и в блатото и да заиграят по правилата на старците като мен. Искам те да променят света. Искам да са общност и ние в НБУ се стремим към това. Моята грижа от самото основаване на Департамента е да създам среда, в която да избуяват най-добрите и тези, които могат да променят положението в нашето кино към по-добро.

Автор: Борислав Вълов

Снимки: личен архив на проф. Христов